За смисъла на знаците, символите и историческата памет В Тангерхюте -

Къде е Ане Франк?

За смисъла на знаците, знаците и историческата памет

В Тангерхюте - градче в немската провинция Саксония-Анхалт, се появява концепцията за преименуване на една детска градина. Ако тя се споделяше “Зайчето Бъни ”, това нямаше да развълнува никого. Детската градина обаче носи името на Ане Франк. Сред претекстовете за промяна на името е, че децата мъчно схващат посланието зад историята на Ане Франк, както и че концепцията за преименуването е част от по-широка идея за обновяване на детското заведение. След вълна от рецензия концепцията въпреки всичко е отхвърлена. Бихме ли могли да кажем: " Случаят е завършил. Забравете. "?

Паметта избледнява

Детската градина в Тангерхюте носи името Ане Франк от началото на 1970-те години. Половин век, през който светът всяка година на избрана дата отдава респект към жертвите на Холокоста и повтаря " Никой не е пропуснат и нищо не е забравено ", а потомци на оживелите се снимат с табелки " Ние помним! ".

Тази памет обаче избледнява от ден на ден. Призивите, които чуваме всяка година, стоят плакатно нереални, изключително в случай че зад тях няма съответни човешки ориси, в случай че няма споделени персонални мемоари, в случай че отсъстват разкази за срещи и раздели, за конфликти на характери и възгледи… Все неща, които вършат предишното сетивно, близко, съответно и живо.

Трудно е да разкажеш на деца по какъв начин са били избивани други деца, тъй че те да не бъдат травмирани, да схванат и да запомнят. Историята през дати и числа не е отзивчива за хората, които не са историци. Още по-малко за децата, които не могат да създадат прочувствена връзка с нереални понятия. А кой е щадящият метод?

Текстът, който Ане Франк ни е оставила, дава отговор на всичко това.

Детето, което остави историята за другите деца

Ане Франк е родена във Франкфурт на Майн през 1929 година. През 1934 година тя и фамилията ѝ бягат в Нидерландия, с цел да се спасят от нацистите. От 1942 до 1944 година фамилията се крие в загадка пристройка. Именно там Ане написа своя фамозен дневник. След като скривалището е издадено, Ане и сестра ѝ Марго са депортирани - първо в Аушвиц-Биркенау, по-късно в Берген-Белзен, където - малко преди освобождението на лагера, двете девойки умират. Ане Франк е петнайсетгодишна.

Дневникът на Ане Франк се трансформира в бестселър, преведен е на повече от 70 езика, публикуван е в десетки милиони екземпляри. Тази книга е първото и от време на време единственото запознаване на доста хора с историята на Холокоста.

Как може да бъде разказано това, което се е случило по време на Втората международна война, тъй че то да бъде разбираемо за днешните деца, в случай че не през описа на друго дете, въпреки и живяло преди 70 години...

" Въпреки всичко, аз имам вяра, че хората са в действителност положителни в душите си ", написа Ане Франк.Снимка: Insa Kohler/dpa/picture alliance

Разказването на света, който сме наследили, стартира от детската градина

Преди към две години в Елкслебен, Тюрингия, управлението на друга детска градина, носеща името на Ане Франк, също прави опит за промяна на своя патрон и също се базира на компликациите, които среща при интерпретиране на посланието, което носи тази история.

И тогава, и в този момент острата реакция от страна на мемориала на Холокоста Яд Вашем в Йерусалим, на общественици и политици осуетяват тези планове. Но не това е най-важното.

Въпросите, които остават, се разполагат в целия набор на моралния компас, който би следвало да ни ориентира в света, който сме наследили. А разказването на този свят стартира от детската градина и изисква освен интелектуално изпитание.

Има най-различни педагогичен подходи, отдадени точно на това: да демонстрират заплахите от деянията на непоносимост към другостта, да научат децата на емпатия, на почитание към всички, без значение от тяхната раса, вяра, без значение от тяхното положение или благоприятни условия. Такъв е планът " Минзухар " на ирландския учебен концерн за Холокоста HETI, в който се включват възпитаници на възраст сред 11 и 18 години, засаждайки цветя в памет на избитите милион и половина деца по време на Холокоста. Български учебни заведения също вземат участие в този план. Участва и Немското учебно заведение в София.

Каква би била Ане Франк през днешния ден?

Впрочем точно Германия е страната положила най-вече старания да преработи предишното, да сътвори подобаващи просветителни стратегии, да откри подходи, които подтикват насърчаване на ценностна система, изключваща предубеждения и човеконенавистни стандарти. Германското общество е развило сензитивност към всевъзможни намеци и препратки към мрачното завещание на Третия райх, както и непоносимост към всевъзможни негационистки опити. В Германия книгите на Волен Сидеров биха били инкриминирани, а самият той евентуално наказан.

Мемориалът на Холокоста в Берлин е открит през 2005 година.Снимка: Bildagentur-online/Joko/picture alliance

Не бива да забравяме, че думите предшестват дейностите, че връщането обратно може да тръгне по най-неочаквана заобиколна пътека, от време на време несъзнателно и почтено. Не бива да подценяваме нито човешката нелепост, нито човешката неначетеност. Да забравиш мъртвите би било еднакво на това да ги убиеш повторно, написа преди години писателят Ели Визел, носител на Нобелова премия за мир. Какво помним и кои помнят е тематика на различен разбор.

" Ако хората са подготвени да отхвърлят личната си история толкоз повърхностно, изключително във времена, в които антисемитизмът и десният екстремизъм се ускоряват, и в случай че името на Ане Франк се възприема като неуместно в общественото пространство, можем единствено да се опасяваме и тревожим за културата на възпоменание в нашата страна ", съобщи преди няколко дни Кристоф Хойбнер - заместник-председател на Международния комитет за Аушвиц, учреден от оживели от Холокоста.

Едно от предложенията за ново име на детската градина в Тангерхюте било " Изследователи на света ". Ако се вторачим в избора на думи, тъй като точно те са символно натоварени, можем да се запитаме какъв ще е оня свят, който днешните деца ще изследват?

В един от първите романи на Филип Рот " Писателят фантом ", който се появява през 1979 година, създателят се пробва да си показа каква би била Ане Франк, в случай че бе оживяла. Нямаше ли да ѝ се наложи да живее под непознато име, някъде в Съединени американски щати, криейки своята еврейска идентичност? Ето един въпрос, за който точно през днешния ден си коства да помислим.

***

Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

***

Вижте и това видео от нашия списък: